Живопис
Живописта е вид изящно изобразително изкуство и представлява нанасяне на боя, пигмент, цвят или други носители върху повърхност. Изразното средство на живописта е цвета. Боята обикновено се нанася с четка, но може да се ползват и други инструменти като шпатули, гъби и пистолет за боядисване.
В изкуството термина живопис описва едновременно рисуването и резултата от него. Основата на картините включва такива повърхности като стени, хартия, платно, дърво, стъкло, глина и бетон. Освен боя картината може да включва множество други материали, включително пясък, глина, хартия, гипс, позлата.
Живописта е плод на творческа изява като формите ѝ са многобройни. Рисунка, композиция, скица, ескиз, етюд, чрез които художника изразява идеята на творбата си. Картините могат да бъдат кавалетни (самостоятелни) или стенописи. В живописта познаваме различни жанрове. Фигурална композиция, пейзаж, портрет, натюрморт, интериор. Сюжетите на картините отговарят на изискванията и нуждите на времето в което са създадени.
История – повечето историци твърдят, че най-старите известни скални рисунки се намират в пещерата Шове във Франция. Те са на около 32 000 години и са рисувани и гравирани с помощта на червена охра и черен пигмент и показват коне, носорози, лъвове, биволи, мамути или хора, които ловуват. Въпреки всичко това, най-ранните доказателства за живопис са открити в две каменни жилища в Арнем ленд, в северната част на Австралия. В най-долния слой на използвания материал в тези места са открити парчета от охра, които се оценяват на възраст 60 000 години. Археолозите откриват също така фрагмент от скална живопис, съхранена във варовиково скално жилище в областта Кимбърли в Западна Австралия, която е на 40 000 години. Има примери на пещерни рисунки по целия свят в Индия, Франция, Испания, Португалия, Китай и други.
Изобретяването на фотографията оказва значително влияние върху живописта. Първата снимка е направена през 1829 г. От средата до края на XIX-ти век, фотографията се усъвършенства значително и подобрява технологиите, става широко разпространена, което води до живописта да загуби голяма част от историческото си предназначение – да представи точен запис на наблюдавания свят. Серия от художествени течения в изкуството започва през XX век, които постоянно еродират ренесансовия възглед за света, най-вече импресионизма, постимпресионизма, фовизма, експресионизма, кубизма и дадаизма. Източната и африканската живопис обаче продължават дългата история на стилизация и не са подложени на еквивалентни трансформации по същото това време.
Модерното и съвременното изкуство преместват фокуса си от историческата стойност на изписване и документиране на света в полза на концепсуалното му възприятие. Между 1930 и 1960 година се развиват много абстрактни изкуства, след което в живописта навлиза поп културата. Това кара някои специалисти да заявят през 1960 година, че живописта, като сериозно изкуство вече е мъртва.
Това не е пречка за по-голямата част от днешните художници да продължават да се занимават с живопис – или като професия или като част от тяхната работа. Жизнеността и гъвкавостта на живописта през XXI век опровергава преждевременните декларации за нейния крах. В една епоха, която се обуславя от идеи за културен плурализъм, не съществува консенсус за представителен стил на епохата. Важни произведения на изкуството продължават да бъдат създавани в широк спектър от стилове и с разнообразни естетически характеристики.
Техники в живописта са маслена, пастелна, акварелна, акрилна, темперна, мастилна, с цветни моливи, смесена.