Иконография

Иконография (на гръцки: εἰκώνγράφω — образ, изображение, портрет и пиша) е наука за портретната живопис в изобразителното изкуство, която изследва изображенията на религиозни, исторически, митологически и др. лица с точно определена система за изобразяване на персонажи или сюжетни сцени, свързани с характерните особености на определени събития. С иконографията се обозначава и дейността по рисуването на икони и стенописи, иконопис.

Думата "иконография" има гръцки корени, както повечето, свързани с изкуството и религията в България : сложно-съставна дума, включваща две по-прости - "икона" и "графо", т.е. "сакрален образ" и "пиша". Тя има напълно съвременен заместител в българския език и това е думата "иконопис"  За да бъде разбрана същността на това изкуство, трябва да се приема в буквален смисъл думата "иконография", а именно "пиша" - не "рисувам" или "творя" икона, защото неговите корени са в древните традиции, датиращи от времето на фараоните. От времето,когато изображението е имало смисъла и значението на йероглиф, неговата основна функция е на неизменен и обективен знак, затова схемата, по която се създава една икона, е основана на строго регламентирани правила и закони - на Православен Канон.

Византийската империя е тази, която налага иконописното изкуство, създава основните му правила, определя тенденциите му. Разпространявайки православието и налагайки културата си сред околните народи тя им предава и иконописните си традиции. Българската, сръбската, руската, румънската иконопис са силно повлияни от Византия, което не им пречи да имат свои характерни особености.

Както всяко изкуство иконописта има свои изразни средства съобразени с идеите, които иска да внуши: обратна перспектива, художествена деформация (издължени пропорции на фигурите и лицата, нереално големи очи и малки устни), опростена светлосянка, разномащабност във фигурите и други. Целта е да се постигне внушение за един нереален духовен мир, различен от земния.

Живописна техника

При класическата техника се използва грундирана дървена повърхност (липа, орех, бук и други, обикновено според спецификата на района, в който се иконописва) и темперни бои. Ореолите могат да бъдат покрити със сребърен обков, който понякога обхваща цялата икона с изключение на лицето. Някой икони са изрисувани от двете страни. В средновековието те участват в тържествени религиозни процесии.

Основната живописна техника за създаване на кавалетна култова живопис е яйчната темпера. По-късно, под влияние на западноевропейската маслена живопис, в иконопистта на Балканите започва да навлиза един нов материал, който разширява възможностите за пластично моделиране в разрез с вековните норми и строго установени правила - това са растителните масла (ленено, орехово, маково). Комбинираната темперно-маслена техника навлиза в изкуството на българските зографи след средата на XIX в. и особено под влияние на първите художници с академично образование, които творят в България от началото на ХХ в.

Нанасянето на боите става в определена последователност, като в процеса на изграждане на иконата се използвала равномерната, чисто декоративна покривност на темперната боя. Слоевете се редуват от по-тъмните към по-светли, а цветът се получавал чрез смесване на основния локален тон с бяла или по-тъмен нюанс, понякога с добавка на черна. Бликовете и завършващите детайли се поставя накрая с чиста бяла боя. За да се "омекотят" преходите при изграждане на обема, художниците използват прозрачни велатурни слоеве - в по-ранните епохи сравнително рядко и пестеливо, а в епохата на Възраждането (XVIII - XIX в.) включително и маслени велатури.

Покриването на живописта с прозрачен лак е последната процедура при създаването на иконописната творба. В България и на Балканите се използвали изключително лакове от "меки" смоли - мастиксдамараколофон, борова смола във вид на балсам, за разлика от "твърдите" кехлибарени лакове от варени масла на руските художници-иконописци.

Тези принципи при изграждане на иконописните творби се запазили в продължение на десет века. С навлизането на нови материали и усъвършенстването на старите, както и с подобряване на тяхното качество, се улеснява до голяма степен самия творчески процес, но изкуството на българската икона исторически остава свързано с една хилядолетна традиция и нейните изразни средства.

Обратно към галерията.